x

Споделено от Атанас Филипов

ccd-1Аз съм море от фантазия. Неспирно бушуващо, премръзнало от ветрове меланхолия. Дъното ми е необятно и всяка живинка в него е изпълнена с моят пулс.

Казвам се Атанас Филипов, обичам да пиша стихове и да създавам експериментална музика. Музикалният ми проект е озаглавен „Sanata Vopilif“, което всъщност е моето име, написано наопаки. Кръстих го така, защото той разкрива това, което всъщност не съм и съм едновременно.

Обичам изкуството във всичките му форми и вярвам, че то е мощната машина, която разбужда умовете на хората.

Радвам се да бъда част от този прекрасен сайт.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот смятам, че предстоят. В последните години преминах през сложни и трудни моменти, които ме накараха да се замисля и намеря себе. Мисля, че когато човек се лута дълго в тъмното, открива не само своите демони, но и красиви вълшебства, помагащи му дотам, че в тях би могъл да се влюби.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Трудно е да се намериш, след като се раждаш изгубен и единственият човек, който е в състояние да ти помогне си самият Ти.

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, в себе си, в любовта и вярвам, че някой ден ще станем по-добри. Вярвам, че за да се случи това, промяната ще започне първо от нас самите. Старая се да усъвършенствам себе си и да се уча от всяка моя грешка. Възприемам провалите си, като уроци, а успехите като малки крачки напред. Заставам пред страховете си и мога да се бия с тях до смърт.

Вярваш ли в хората?

Силно вярвам в хората. Знам, че както има ужасни демонични създания, затворени тук на земята в човешка плът, така има и ангели между нас, които връщат баланса и помагат. Изпитвам уважение към всеки, защото някои от нас са стари души, съгрешили светци, върнати обратно, оковани в материалното.

А в себе си?

Да, добре е човек да вярва в себе си и да има точна преценка на какво е способен.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Имам ужасно много мечти. Красиви, сини и топли, но избягвам да ги мечтая. За мен строенето на въздушни кули е само и единствено разхищение на така ценната ми емоционална енергия.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Все по-рядко ми остава време за музиката, която правя. Тя за мен е отдушник. Там сякаш погребвам всичките си отрицателни емоции и мисли. Винаги съм я възприемал като един вид пречистване. Записвам нещо и то остава там… някъде по байтовете шум.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Аз съм човек, който умее да прощава. Прошката за мен е важна, защото ми дава спокойствие на душата. Случвало ми се е да бъда гневен и разочарован, но винаги прощавам. Признавам си, че понякога го правя заради себе си, ако не заради друг.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Миналото за мен значи само едно, и то е – урок. Аз живея сега, в този миг, в тази минута и друго няма значение за мен. Бъдещето е някъде далеч, не обичам да правя планове за него, защото животът все намира начин да разбърка пъзела.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Времената, в които живеем не са лесни, признавам. Лично аз не си спомням в моя съзнателен живот да е било по-зле в България и все пак съм тук. Човечеството глобално е изправено пред сериозни решения, от които зависи и това дали ще продължим да съществуваме като раса в този специално създаден за нас рай, който превръщаме с неадекватното си поведение в разруха. Не бих искал да живея в друга епоха или време, защото съм тук и сега, и си има причина за това. За всеки я има.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Не обичам да пътувам, всъщност динамиката ме натоварва, предпочитам спокойствието и по-мудния начин на живот, малките градове и сложните хора.

Обичаш ли Живота?

Обичам живота и макар да пиша така депресивни текстове, аз съм изключително позитивен човек, търсещ доброто във всеки. Знам, че го има, дори и в най-голямото чудовище то е приспано. Сложното е да бъде събудено.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов, работа, усъвършенстване.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Няма нищо по-красиво от гледката, която се разкрива пред влюбените очи.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

„У дома“ за мен е навсякъде, където съм желан и обичан.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта, музиката, изкуството. Надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Родителите ми са хората, които винаги са ме подкрепяли.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да променя страшно много неща – лоши навици и хиляди частици от характера ми.

Намерил ли си призванието си?

Обичам да се занимавам с дизайн, програмиране и Интернет технологии – това работя.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че човешкото тяло е просто един костюм, който рано или късно събличаме, преди да отлетим към истинския ни дом.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Чувствам се жив, когато имам цел и се старая да я постигна, всеки трябва да има цел в живота си, защото ако няма е обречен да се лута, като слепец в пясъчна буря.

От какво се страхуваш?

Никога не говоря за страховете си публично, защото не знам какви очи ще ме прочетат и какви уши чуят. Съжалявам, че не мога да отговоря на въпроса ти, но ако си представиш, че душата е Вселената, то страхът е черната дупка – безкрайно деструктивна и изяждаща звездите ти.

Какво е за теб самотата?

Винаги съм се учудвал, защо повечето хора се страхуват да бъдат сами. Когато осъзнах, че аз съм създание, което всъщност е проектирано да бъде само и независимо, много от колебанията и страховете ми се стопиха. После си дадох сметка, че за да има хармония и баланс в сложната ми система – трябва да сме двама.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността никога не ме е плашела, защото си мисля, че ние като духовни създания сме част от цикъл, който се върти вечно.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Усъвършенстване.

Какви емоции изпитваш най-често?

Аз съм щастлив човек, рядко се поддавам на отрицателни чувства.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден…

Щастието според мен, хората не би трябвало да го търсят извън себе си, а напротив. То е заключено във всеки един от нас. Трябва сами да го открием. Ако източникът на щастие за даден човек е извън него, какво ще стане, когато той спре? Щастлив ден е да видя слънцето, тревата, да чуя птиците и благодаря за поредния ден от моя живот.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Винаги бъдете себе си, по-често се заслушайте в сърцето си и бъдете добри, за да бъде и света добър с вас, защото той е огледало, в което се оглеждаме всеки ден – не се сърдете, ако не се харесате.

Какво може да те разплаче?

Последният път, когато се просълзих и ме заболя адски силно, бе когато се разделих и мисля, че завинаги загубих (надявам се да бъркам)  момичето, което най-силно някога съм обичал.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

В течение на годините се научих да ценя и най-малките неща. Дума, жест, песен, стих…

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват и то все още много. Бих искал да намеря момичето си, което да обичам, да направя семейството, което да обожавам. Мисля, че това е най-важното в живота на един човек, нищо друго няма смисъл.

Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?

Искам да оставя капки доброта, аромат на сини рози и красота.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя семейството си и всичко, което ми е дало то.

Музика, стихове, текстове:

http://eyeseechaos.com/author/sanatavopilif/