x

Моите цветя

00
1 569 преглеждания

Късно е вече,
тръгвам далеч,
да търся аз себе си,
там сред смъртта.
Прегръщам безкрая,
във времето угасна.
нима ще е жален без мене Света?

Сам ме остави
и сбогом не каза,
а сълзите пропиваха в гроба отчаян.
Сила ще трябва,
небето да стигна
и отново теб,
спокойна да видя.

Птица ми кацна на рамото сляпа,
прошепна тя,
как при вас да остана.
Душата си продадох
и очите изплаках,
черни, щастливи,
гледат тебе сега.

Господ ме мене забрави,
лукавия извърна глава.
Ще сляза пак долу,
за да затрия,
който погуби моите цветя.

Tags

One thought on “Моите цветя”

  1. Antonia каза:

    Страхотно!!!

    00

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *