x

Стрита на прах

00
746 преглеждания

От небето вали прах,
когато едно сърце бавно умира.
Протягам ръце за да хвана,
частица малка от него.

Наивно вярваме в Бога,
а дали той вярва във нас?
Ангел се смее от злоба,
Демон плаче от страст.

Не съм се родил цвете,
което да бъде полято с отрова..
Димът се спуска надолу
и само огъня вие се горе.

Есента си бавно отива,
а зимата няма да видя…
душата в сълзи се превърна,
разсипани капки по пода.

Гладиаторите чувстват омраза,
очи изпълнени с гняв.
Те снощи за последно видяха,
луната изкъпана в кръв.

Истинска мъка изпитах,
когато видях те стрита на прах
и се моля сърцето ми също,
да не спре да бие от страх.

Tags

0 коментари за “Стрита на прах”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *