x

Червени локви

00
761 преглеждания

И всичките шарени хапчета на Света да изпия,
няма Вселена, в която да се скрия.
Бягам и стъкла нарязват ми краката.
На малки, червени локви стапя се душата.

Колко капки живот ти остават?
Смисъл няма, а и няма да съм там до тогава.

Лежиш до мен с мътни конци зашита,
от болка изтъкана.
Не,
хероина не е силен,
а мозъка форсиран.
В спринцовката плъзва се смъртта,
лекува тя душата
и разлага ни плътта.

Колко капки живот ни остават?
Смисъл няма, а и няма да съм там аз тогава.

Прегръщай ме често!
Къде си сега?
Сълзите ми покриват,
безкрай малки рани.
Стъргани,
издрани,
после пак така замечтани.
Колко да те чакам да се върнеш при мен?
Смисъл няма,
а и няма да съм жив до тогава.

Tags

0 коментари за “Червени локви”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *