x

Имах чувството, че сълзите й бяха капките от моето разтапящо се сърце…

00
652 преглеждания

Плахо се приближих до нея и седнах. Тя не извърна поглед дори, все така гледаше в нищото. Не знаех какво да кажа, толкова бях объркан от поведението й през последните дни, сякаш беше чужда за мен, друг човек, непознат. Знаех, че нещо се е случило и усещах как цялото ми същество крещеше в запалени мисли прегарещи и малкото здрави нерви, които ми бяха останали.
Хванах ръката й и още при докосването тя ме изблъска и изкрещя.
– Недей, престани!
– За хиляден път те моля.. кажи ми, какво става с теб? Знаеш, че ти си единственото нещо, което има смисъл в този свят за мен. Толкова много те обичам, че..
– ЧЕ КАКВО??
Те извърна поглед към мен и в този момент застинах, очите й бяха насълзени и можеше да се види страх, тревога и гняв едновременно. Никога през всичките тези години не бях я виждал такава. Пак посегнах да я погаля и тя за пореден път ме удари.
– Не ме пипайййй!! Махай се!
Сърцето ме болеше, станах от пейката, защото чувствах как частици от мен се разпадат.
– Добре, спокойно. Когато се успокоиш ми се обади да поговорим, оставям те.
След като се Обърнах и направих една крачка чух нещо, което промени живота ми завинаги.
– БОЛНА СЪМ!
– Какво?
– Имам спин.
– Какво ми говориш? Как? Кой ти го каза?
– Ще умра.
– Как така??
– Съжалявам.. прости ми. Моля те, трябва да си направиш изследване.
– Но, ти?
– Да, спах с едно момче. Онази вечер когато излезнахме с приятелките ми. Аз ти казах, че отивам после в Стела.
– И?
– Бях с едно момче с което се запознах в дискотеката.
В този момент исках да умра. Исках да и се накарам, исках да й тегля майните и в същото време да я прегърна, защото все още дълбоко в мен си беше моето момиче.
– Защо го направи? Какво те накара да го сториш. Знаеш, колко много те обичам, съсипваш всичко..
– И аз те обичам, прости ми, не знам защо го направих.. ужасно съжалявам.
– ТАКА ЛИ?? Не знаех.. а какво да кажа аз? Аз.. аз.. искам да остана сам.
– Моля те прости ми.
Не можех да я гледам дори. Не знам, защо се чувствах толкова мръсен. Все едно някой беше вкарал калните си ръце в душата ми и се беше избърсал там.
Тя плачеше ужасно, свита на кълбо и плачеше и плачеше, все едно нямаше край.. Имах чувството, че сълзите й бяха капките от моето разтапящо се сърце.

Tags

0 коментари за “Имах чувството, че сълзите й бяха капките от моето разтапящо се сърце…”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *