x

Кутията

00
638 преглеждания

Намерих странна кутия на пътя. Черна и в същото това време по нейн си начин цветна. Нещо в мен потрепна и ми каза да я взема. Грабнах я без да се замисля. Някак си знаех, че това си е моята кутия. Прибрах се в къщи и я сложих на масата, погледа ми се впи в нея. Любопитството ме убиваше, сетивата ми сияеха. Взех я в ръце, но не виждах откъде се отваря. Това бе най-странното нещо в нея. Започнах да я оглеждам, въртя… разклатих я и се чу някакъв звук на кухост. Изнервих се! Как може да се направи кутия, която не може да се отвори? Това бе смешно!
Чувствах, че ще я блъсна в земята накрая!!
Абе мамка му, оставих я и се разсмях. Лягам си…
Не можах да заспя. Гледах скапаният часовник до два и половина и станах да пия вода. Отидох до кухнята и тя стоеше там проблясвайки. Пълната Луна огряваше кутията, а тя все така блестеше. Цялата бе покрита с надписи „Отвори ме“. Приближих се до нея и я докоснах.
Леко я погалих и се чу пропукване…

Tags

0 коментари за “Кутията”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *