Езеро мъка
00
2 394 преглеждания
Виждам в очите си езеро мъка,
бушува, прелива и бясно се смее.
Изтича капка по капка по всяка стена.
Нещастна съм, като планета без свойта луна.
Умирам през ден, изяждана бавно,
от рая за който така жадно копнях.
Нима заслужавах тази съдба?
Или мечта се превърна в реалност.
Виждаш ли навън ситния дъжд?
За мен той е мътен пясък от сяра.
Сипе се тихо по мойта земя
и трови живота й тъй жален и вял.
Избърсвам кръвта от бузите черни,
изтривам очите препълнени с пепел.
Деня нов съм готова да видя
и „нежност“ колко ще мога да отпия.
Tags Поезия
Може да ви харесат и тези...
Най-слушани
Holographic Atrophy
SANATA VOPILIF
481 прослушвания
Нектар от плътско отчаяние
SANATA VOPILIF
411 прослушвания
Antimental Human Behaviour
SANATA VOPILIF
128 прослушвания
Fear Pigment
SANATA VOPILIF
103 прослушвания
God with a Knife
SANATA VOPILIF
95 прослушвания
0 коментари за “Езеро мъка”