Залюляват ме стрелките
00
2 203 преглеждания
Залюляват ме стрелките,
силно бягам,
но не спят.
Изтичат една след друга луните,
от вените ми капчици стърчат.
Колко са трайни дните,
когато болест се е взряла в тях?
А, доколко съдещи са душите,
когато страхът ги съди тях?
Tags Поезия
Предишна 
0 коментари за “Залюляват ме стрелките”