Мислим се за Богове
00
1 998 преглеждания
Когато в минало се превърнаха скрити надежди,
засвириха силно изпънати струни,
музика зазвуча от неизказани думи,
спускащи се капчици по студени стъкла.
В малки откровения влязох,
почти сама в нищото.
Нямам приятелки.
Карам се с тях.
Оближи ме за близост,
аз съм неспособна,
такава за всички,
а с вас съм подобна.
Лутаща се в празни пространства,
вкиснати полуизядени плодове.
Там и вас намерих,
а с вас е интересно.
Танцуваме грозно,
но омайваме студенини.
Мислим се за Богове.
А дали не сме?
Tags Поезия
Предишна 
Следваща 
0 коментари за “Мислим се за Богове”