Късно е вече,
тръгвам далеч,
да търся аз себе си,
там сред смъртта.
Прегръщам безкрая,
във времето угасна.
нима ще е жален без мене Света?

Сам ме остави
и сбогом не каза,
а сълзите пропиваха в гроба отчаян.
Сила ще трябва,
небето да стигна
и отново теб,
спокойна да видя.

Птица ми кацна на рамото сляпа,
прошепна тя,
как при вас да остана.
Душата си продадох
и очите изплаках,
черни, щастливи,
гледат тебе сега.

Господ ме мене забрави,
лукавия извърна глава.
Ще сляза пак долу,
за да затрия,
който погуби моите цветя.