Моите цветя
00
3 640 преглеждания
Късно е вече,
тръгвам далеч,
да търся аз себе си,
там сред смъртта.
Прегръщам безкрая,
във времето угасна.
нима ще е жален без мене Света?
Сам ме остави
и сбогом не каза,
а сълзите пропиваха в гроба отчаян.
Сила ще трябва,
небето да стигна
и отново теб,
спокойна да видя.
Птица ми кацна на рамото сляпа,
прошепна тя,
как при вас да остана.
Душата си продадох
и очите изплаках,
черни, щастливи,
гледат тебе сега.
Господ ме мене забрави,
лукавия извърна глава.
Ще сляза пак долу,
за да затрия,
който погуби моите цветя.
Tags Поезия
Може да ви харесат и тези...
One thought on “Моите цветя”
Вашият коментар Отказ
Най-слушани
Holographic Atrophy
SANATA VOPILIF
475 прослушвания
Нектар от плътско отчаяние
SANATA VOPILIF
397 прослушвания
Antimental Human Behaviour
SANATA VOPILIF
121 прослушвания
Fear Pigment
SANATA VOPILIF
100 прослушвания
God with a Knife
SANATA VOPILIF
93 прослушвания
Страхотно!!!