Ходи сама,
събира отчаяния.
От твоите очи,
съзира отражения.

Тя е мирис от нещастна роза,
изроден камък във водата черна,
душа дошла при душа неверна.

Рисувай ме,
без ръце,
само на сън.
Преструвай се,
от двете страни,
че си добре,
разкажи ми и ти,
как не те боли.
През нощта кърви,
а деня мълчи,
остави я и днес,
не я мъчи.

Аз съм мирис,
нещастна роза,
изроден камък,
душа неверна,
дошла при душа неверна.