Мислите ми галят,
милват,
стържат,
съжаляват,
почувства ли ме?
Как…? Tе прегарят.
С времето огъня свикна със мен,
но не и с душата,
тя така е във плен.

Открих миналото издрано от болни бодли,
стонове тъжно свити,
думи късно разкрити,
но мътно прикрити.
Изрових от калта и себе си,
там от където всичко започва,
а знаех,
колко тъжно,
размито и празно завършва.