Перата ми цъфтят
и прецъфтяват,
лунни кактуси са те,
под океаните жадуват,
давят се от бесове.
Набодох си очите,
с бодилчета надежда,
изтече и най-бляскавото,
заплетено във прежда.
Ако в приливите ме няма,
чакай непростимите ми мисли,
те крещят и разбиват се във чувства,
a там ти задраска,
нашите в скалите.