Нося се по мислите ти,
аз произтичам от тях.
Едва преоткрита…
Съм.
Веднъж ти заби остри думи,
изгори ме,
потрепна,
кръвта ми залепна,
по пръстите,
нежността ми изпи.
Сега съм слаба.
Мразя те…
а защо?
Не,
ще си простя.
Пъплят под стаята ми,
чувам ги нощем,
онези неизказаните,
скритите чувства.
Сама съм там,
а те мечтаят разпада в ума ми.