Когато погребах съвестта си,
а ти издъхна малка в съня,
гладен бях.
Забих ножове,
в скритите тайни мечтани,
презряни,
умряли,
ниско онемяли,
Желани!

Наведох се,
високо да стигна,
розите съвършено разсмени,
помогни ми.
С теб ще застанем,
без моят срам.
Мислите шават,
илюзиите шарят
в скрито сияние,
дихание,
мълчание,
във отчаяние.

Не ме е срам,
от твоят срам.
Не ме е страх,
от твоят страх.