x

Лудост

00
1 313 преглеждания

Небето плава в синята стая,
каквото и да правя,
то вечно крещи.
Озверяло от непоносима тъга.
Болно то от самота…

Птици размахват криле,
Забравили как да избягат,
изрисувани слепи в нищото бледи.
Спрели, присмиват се злобно,
чуй ги…!

Жълто, бяло, гладно, умряло.
Цветовете шепнат на художника верен.
Обичам те, а защо пък не?
Той се взира в портрета отново.
Пита, разтапя ли се вътре или просто умира?
Къде е тя?
Нещастната любов,
във която лудостта намира,
във пряката будност прозира
или е наивността на един заслепен глупак?

Tags

0 коментари за “Лудост”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *