Искам да спя, знаеш ли? Поне веднъж в животът ми, да се наспя.
– МОЖЕ ЛИ?!!!
Обзалагам се, че сънувам по-красиви сънища от теб. По-реални и цветни дори. Когато затворя очи плувам в болестното ми сътворение на свободната фантазия, до която трудно стигам, имайки предвид през какво преминавам преди това.
Чувал ли си за сънна парализа? О, да… онези които трудно се обясняват от науката. Не ги разказвай на психиатри, че ще те засилят към крайно интересни медикаменти. Този вид сънища са свързани с хиляди психически симптоми и разстройства, но все пак само десет процента от населението на Земята признават за тях. Парадоксално нали? Онези халюцинации и хаховците, за които всяка нощ е красив ад. Аз спрях да ги броя след ужаса който ме промени, а тази ще си отворя бутилка вино и мисля да сърфирам в Нета.
– Маша, МАША! Ела тук! МАША? Уф, котенце, влизай веднага!
Не мога да повярвам и понякога се учудвам, как е възможно котките да са толкова смели животни?
Ходят по ръба на перваза, докато стопаните им не могат да излязат дори до магазина.
– Ах тъпия телефон! Кой, какво пак иска!? АЛООО??
– Поръчали сте вино на Прелом 17?
– Да, благодаря, слизам. Оставете го до врата, парите са в пощенската кутия!
– Няма проблеми, на обичайното мяст…?
К’ва е тая идиотщина?? Казват ти до пет минути, а ти идват след двадесет, пълни олигофрени!
Честно, понякога си мисля, че на никой не му дреме какво се случва реално и каква отговорност носи за скапаните си действия.
– Ето така се нарежда перфектната вечер Маша! Имаме филми, пуканки и вино, което го няма! Даже трябва да сляза и да го взема!
Чудя се, тея стъпала дето са ги правили тук, защо са все едно изкачваш и слизаш връх Еверест? Поне стените ще ги боядисам черни, червени и сиви, определено искам нещо весело.
Ах, имам и писмо? Вярно ли? Че коя банка пак се е сетила за мен? Хмм… РПУ 6 София, ще се занимая с глупостите след края на филма.
– Добре! Кажи ми как интернета умря? Разбираш ли, че ръцете ми треперят!??
Всичко е наред, ще си пусна музика и толкова. Дори си мисля, че не ми се гледа филм. От година насам.. някак, нямам нерви за тях. Скучно ми е и на третата минута губя интерес, нещо като с хората.
– НЕ, не, неее!! Казах Мерло!!
Тази вечер по-зле няма как да иде! Всяка вечер поръчвам едно и също? Как може да ми донесе мавруд??? Ще го изпия, няма да остане, просто ми е ужасен и гнусен като вкус. Чаша ми дай и да го опитам.
– МАША!! Тя пак избяга навън… само си търсиш белята и сега ще ми се върнеш посред нощите! Докато вземах виното, как се измъкна??
Не я пускам навън, защото не знам какво може да й се случи. Хората са лоши, те мразят и нараняват други, а какво остава за животните.
Обичам вечер да сядам до прозореца на хола ми и да наблюдавам. Всъщност това е дори повече от хоби и думата “обичам” може да бъде заменена с обожавам.
Пленяващи са светлинките на огромният лицемерен телевизор срещу мен.
Милена на първият етаж е пристрастена към наркотиците. След като мъжа й излезе за работа, отива в тоалетната преди да закара децата на училище и се друса. Тя е много известна докторка в София. Има предаване по телевизията, в което разказва как да се храним възможно най-добре и спазвайки режими – да бъдем щастливи!! Но не го следя, пълна боза е. Веднъж така преби дъщеря си, защото отказа да яде нейните гозби, че бях на ръба да се обадя на сто и дванадесет.
Силвия на втория си има любовник, всеки път по устните й различавам едно и също име Саше, Сашо, Само, абе не знам. Научих се да чета по устните на хората още като бях на тринадесет. Толкова е лесно, е разбира се, че грешки се случват, но когато става дума за имена и не цяло изречение е сложно повярвай. Мъжът й Явор, кара камион в западна Европа. Човека го няма с месеци понякога. Тя ги превърташе по трима в един момент, но сега е само този. Като е сама нощем, плаче. За мен това е изключително неразбираемо. Явно е загубила близък и все още тъгува. Наистина ми е жал, за пръв път наблюдавам човек, който плаче с часове.
Знаеш ли, защо купих тази къща? В град който не харесвам, мръсен и пълен с вибрации далеч от моите? Както разбра, харесвам зоопарка, представи си да живееш на платформа в океан пълен с огромни акули, страх те е от тях, но изследваш слабите им места и предизвикваш фантазията си в алтернативи как по-лесно да ги убиваш.
