Питам се, защо стаята се нуждае от врати? А от мразещи стени?
Ако зазидам всичко и остана там?
Без прозорци и препускащи мечти.
Ще почувствам ли смисъла на свободата?
Научих се да газя през стените.
Съзнателно пътувах във съня си.
Не намирах красотите и във дните.
Там знам, не е целият свят.
Пленен ли бях или твърде мръсен?
Кажи ми?
Ти си във власт, обсипана, пъстра и мека.
Колко пропадах, за да съм плячка ненужна?
Сега се записвам в дневника черен, аз съм бил тук, а ти къде беше?