– Тъжна пеперуда съм, фотографи вече мен не ме снимат, но винаги изрод в една приказка не е излишен.
– Защо си тъй тъжна?
– Детенце изгори крилцата ми с лупа.
– Но, жива си нали?
– Жива? Без крила? Чувала съм, че мечтите не порастват, изпепелят ли се веднъж.
