Все не мога да го обясня, но някои хора просто не са ми интересни, няма го онзи заряд. До други достигам навътре в същността им и виждам, колко са кухи, безразлични, разпадащи се от полъха на сутрешният бриз, изпълнени с егоизъм и стремежите си да достигнат до измамното “съвършенство”, те изгарят, като мънички мушици около тоалетната лампа и все пак питат къде си?
Аз съм там, а тях ги няма.
