Откривам музика навсякъде във Вселената. Тя има ритъм, може цял живот да не ни достигне да го чуем, но той е там. Цикълът, в който се ражда и излиза душата.
Реалността, в която живеем тук е материалната и преходна илюзия, една от многото песъчинки в пустинята.
Осъзнавам колко сме малки и незначителни, как някои от звездите, на които се любувам отдавна са изгаснали, а ние наблюдаваме смъртта им с хилядолетия, как времето се размива в Цялото, а пространството се събира в атом.
