Изпаднах в една такава, никаква празнота, зажадняла самота.
Озверяла от бушуващите малки капчици отрова изпълнили съществото ми.
Случвало ли ти се е да пазиш убийствени спомени.
Спомени, от които тялото ти настръхва, а сърцето ти бие усилено до краят им и спира.
Сякаш всеки път умира и се синхронизира с реалността.
Един такъв, много стар спомен ме трови от години.
Просто очаквам, някой ден как сърцето ми ще спре и няма да се върне.
